Чували сме го стотици пъти като малки – не яж солено, ще си развалиш очите. По-късно към вредните странични ефекти от солта се прибавиха и високо кръвно налягане, сърдечносъдови заболявания, въобще – страшна работа.
Солта днес има толкова лоша репутация, че може да я сравним само с наситените мазнини и жълтъците на яйцата – но както се оказа, в тях всъщност няма нищо лошо.
Подобно на останалите митове в храненето, и демонизирането на солта се случва въпреки липсата на достатъчно научни доказателства, и на принципа, че когато една лъжа се повтори достатъчно често, тя се превръща в неоспорима истина.
Каква всъщност е истината за солта?
Тялото ни има ежедневна физиологическа нужда от натрий, а солта изпълнява важни функции в организма. Освен това имаме вкусови рецептори специално за сол – или с други думи, тялото ни е създадено така, че да различава и търси солените храни.
Натрият и хлоридът са необходими за фунционирането на нервната система (а солта всъщност е натриев хлорид), подпомагат работата на надбъбречните жлези (които произвеждат множество важни хормони, сред които и тези на стреса), и регулират кръвното налягане.
Колко точно сол е достатъчно?
Според официалните препоръките на различни организации, препоръчителното количество натрий на ден най-често варира между 1500 и 2300 мг. Което означава от 0.75 до 1 чаена лъжичка сол дневно.
Звучи крайно малко? Истината е, че повече хора консумират минимум два пъти повече сол дневно. Но това не задължително е причина за притеснение.
Авторитетните организации имат дълга история на сбъркани съвети – и този за препоръчителния нисък прием на сол нищо чудно да се окаже поредният такъв.
Първата стъпка към отричането на солта идва през 1904 година, когато френски доктори казват, че шест от техните пациенти с високо кръвно налягане обичали да ядат по-солено. Ако това не ви звучи достатъчно убедително, през 1970 г. Луис Дал доказва “безспорно” (по неговите думи), че солта причинява високо кръвно налягане – като храни плъхове с дози сол, еквивалентни на 500 мг за човека.
Днес обаче задълбочени контролирани изследвания доказват, че по отношение на високото кръвно налягане в дългосрочен план диета, бедна на сол, оказва минимално влияние в сравнение с такава с нормален прием – ефектът е все едно от 120/80 кръвното да стане 119/79.
А с изключение на хора, които действително имат здравословни проблеми, за средностатистическия здрав организъм приемът на недостатъчно сол може да бъде по-опасен, отколкото прекомерното количество.
Бедното на сол хранене може да увеличи нивата на “лошия” холестерол и триглицеридите и да повиши инсулиновата чувствителност.
Колкото до повишаването на кръвното налягане, други фактори оказват много по-голямо въздействие. Като например факта, че голяма част от хората приемат високи количества сол от обработените храни – а например хората, живеещи в крайбрежни региони консумират много по-големи количества сол чрез морската храна, но нямат здравословните проблеми, които се свързват с високите дози сол.
Или стресът, който е много по-сериозна причина за високото кръвно налягане – доказват го изследвания, в които дори хора, подложени на диета с ниско съдържание на сол, “вдигат кръвно”, когато са подложени на стрес.
В крайна сметка за момента никой няма ясен и конкретен отговор на въпроса колко точно сол да консумираме – най-вероятно няма и да има, защото храненето е въпрос на индивидуални характеристики.
И да, има хора, които са по-чувствителни към нивата на солта и количеството влияе върху здравословното им състояние, но за по-голямата част от нас това колко сол приемаме не е от значение.
От много по-голямо значение е под каква форма я приемаме и какъв живот живеем. За целта най-важно е качеството на храната, с която се храним, физическата активност и липсата на излишен стрес – това със сигурност ще повлияе върху здравословното ни състояние повече от това да мерим с чаена лъжичка колко сол слагаме на салатата. Толкова е просто – яжте истинска храна и посолете на вкус.
Поръчай пресни продукти директно от малките ферми производители и зареди тялото с енергия и здраве!
One response to “Наистина ли е толкова вредна солта?”