Символите на Великден: яйца, агнешко и козунаци
Пролет, Сезонни богатства, Храна за размисъл

Символите на Великден: яйца, агнешко и козунаци

Менюто за Великден е традиционно и на почти всяка българска трапеза ще присъстват шарени яйца, агнешко и ароматни козунаци. Защо обаче точно тези три храни са се превърнали в символ на празника?

Символите на Великден: яйца, агнешко и козунаци

Яйцата

От древни времена яйцето винаги е било символ на нов живот, и много древни народи са боядисвали и дарявали яйца – в Древен Египет, Рим, Китай и Персия например, а ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.

В християнството яйцето се възприема като символ на възкресението – червеният цвят символизира кръвта на Христос, а твърдата черупка, която трябва да се счупи – запечатаната му гробница, от която се е възнесъл.

Затова и първото варено яйце винаги е червено, а преди да се появят изкуствените бои, цветът се е постигал чрез отвара от брош или риган.

За останалите цветове, които навлизат впоследствие, също са се ползвали различни растения – коприва за зелено, орехи или стар лук за жълто и кафяво, смрадлика за оранжево.

Символите на Великден: яйца, агнешко и козунаци

Агнето

В християнската традиция Христос е представян като Божи агнец, а традиционното агне на Великден се свързва със смъртта на Исус, тъй като се принася в жертва в деня на Възкресението.

В България обаче обичаят да се яде агне на Великден е сравнително нов – в по-старите времена на трапезата е присъствала варена кокошка, пиле или друга птица, а агнето се е колело чак на Гергьовден.

Днес агнето е завзело почти всяка трапеза – било то печено, пълнено с ориз и дреболии, сготвено с лапад или с картофи.

Символите на Великден: яйца, агнешко и козунаци

Козунакът

Сладки хлябове, подобни на козунака, с мед, стафиди и орехи са били приготвяни още от древните египтяни, гърци и римляни.

В съвременния си вид козунакът за пръв път се появява в готварска книга във Великобритания през 17 век, а малко по-късно приготовлението му се усъвършенства от французите.

В България, и по-точно в Шумен, козунакът идва някъде в средата на 19 век, когато тук временно пребивават унгарски емигранти, начело с Лайош Кошут.

Но и преди това присъствието на обреден хляб е било задължително на трапезата за Великден – украсен с множество шарки, носещи различни символи (кръст, кръг, плетеници, венци) и украсени с червени яйца.

 

Поръчай пресни продукти за празничната трапеза директно от малките ферми производители!

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *