Блог

Ами да- точно така- ще ви разкажем какво е да осиновиш овца и то не каква да е, ами застрашена от изчезване, пухкава и тъмна, с малки крачета и равномерно клатеща се глава :) и не само нея, защото накъде без нейния страховит пазач- големият и доста респектиращ каракачанец (или както много от фермерите го наричат- българското овчарско верно куче).

Орлин Радев, член на екипа на farmhopping, заедно със свои приятели реши да направи един доста нестандартен подарък на свои близки и то за сватбата им. Не знам какви са били неговите подбуди, но за това може да ви разкаже той. Аз ще се ангажирам да ви пресъздам обстановката, такава каквато беше и ритуалът по осиновяването на тези прекрасни същества.

Та- мястото е едно от „деретата“ в подножието на Пирин, много близко до град Кресна, местните го наричат „Солунско дере“, звучи така древно и достолепно и съхранява в себе си безконечната енергия на дивия живот на цялата природа в него. Именно там се намира една от базите на ферма „Перун“, пионерът на farmhopping. Заобргадени от две възвишения, осигуряващи им допълнителна защита, се намират добре разбиращите се помежду си дългокосмести кози, каракачански овце и каракачански кучета (или българските овчарски кучета- въпрос на име, не на порода :) ). Тодор, техният стопанин, прави и невъзможното да подхранва семейната традиция, течаща във вените му. За него фермата не е начин на препитание, тя е мисия, наследство от дедите му, мечта, която всеки ден реализира с огромни усилия.

Един от начините за подкрепа на стадото е осиновяването на животно от него. Всеки, който има желание да помогне и да се сдобие с такъв нестандартен любимец, може да го направи в сайта на farmhopping. Това именно направи и Орлин.

Пристигайки във фермата ни наобкръжиха цялата глутница малки и големи кучета, които въпреки страховития си вид, бяха изключително дружелюбни. За да усетим атмосферата на пастирския живот, ние бяхме част от ежегодното преместване на животните от една база до друга. Тодор практикува така наречения „пасторализъм“- метод, чрез който се набавя целогодишно прясна паша на животните. Наша чест беше да се включим в този вълшебен път.

Рано сутринта тръгнахме, заредени с енергия и усмивки, съпровождани от кобилата- Мая и нейното малко конче- Вихра към Полена- местността, в която стадото ще се адаптира към по високите пасища. Слаби са думите, с които си служим, за да се опише невероятната красота на пейзажите, на които станахме свидетели. Настигайки стадото, което нямаше търпение да вкуси зелената и сочна трева, започнахме да крачим редом зад него с пастира му и Тодор. За първи път се докоснахме до овчарството в неговата чиста форма. Спокойствие, звън на чанове, лазур и нежно галещо слънце, всичко това представляваше една малка част от приказката, в която бяхме герои.

Изкачвайки се из една от най-живописните планини на България- Пирин, Тодор ни разказваше за живота си, за мечтите си и за разочарованията си. С тъга в гласа си ни обясни притеснението си от нежеланието на младите хора в района да продължат животновъдството и да се обучават в устойчивите практики, оставени от дедите им. Изрази радостта си от желанието на Орлин да се грижи, макар и от дистанция, за две от животните в стадото. И така правейки си различни равносметки ние лека полека помогнахме на стадото да достигне своя нов дом. .

След четири часов преход пред очите ни се разтвори безвремието. До където ни стигаше погледът, виждахме тучни поляни, ручейчета и малки рекички, които претичваха през камъните в коритата си. Птички, жужащи бубулечки, диви животни и ние с целия си атураж от около двеста овце, едно магаре, два коня, дванадесет кучета и девет човека се срещнахме в местността Полена.

След полагаща се почивка, Орлин избра овчицата Елка и нейният пазач- рижавото овчарско куче.

Опитахме се да заснемем този момент за спомен, но Елка се оказа много пъргава и така и не даде възможност на Орлин да се снима заедно с нея. За сметка на това с умелата намеса на пастира успяхме да хванем един коч за рогата и да направим снимка за спомен. Поне пастирското куче се оказа, че не се притеснява от фотосесията и позира с голямо удоволствие.

След този приказен преход с благородна кауза, остана да изчакаме с нетърпение следващия уикенд, когато на сватбата младоженците получиха своя подарък.

Подаръкът им беше връчен на тяхното сватбено тържество и предизвика силни и незабравими емоции, а младоженците обещаха при първа възможност да посетят ферма Перун и осиновените от тяхно име овчица и пастирско куче.