Блог

София диша и този август. Смее се, пее, обича, танцува, пие, готви, шие, усмихва се, рисува, твори неуморно, с пълни дробове, шевове опънати до пръскане, пълна с лица - усмихнати, замислени, влюбени, развълнувани, отнесени, вглъбени. С чадъри, по сандали, под слънцето, в парка, на Попа, на пейка, по малките улички с графитите, на театъра, зад библиотеката, в градинката на Кристал, на Ариана, на Копитото, газещи в локвите със счупените липови клонки. София е чай, с дъх на лято, с горчив привкус. Чай от забързани човечета, тръгнали с колело на работа, прекъсната от дълъг обяд на открито. Бизнес срещи в някоя сладкарница, важни решения след 6 между две бири, сред избуелите треви между шестоъгълните плочки и огъналите се павета, в края на трамвайните релси завиващи в тротоара. И продължаващи от другата страна. Август всички са на морето, но София е пълна - завали ли дъжд, всички се събираме под някой покрив, под козирката на някоя спирка. Избягвайки острите чадъри се натъкваме на стари приятели, намираме нови любови, поне докато дъжда спре и се изгубим обратно в голямата София. За да се озовем някоя вечер двамата заедно в полицейската кабинка на ъгъла на Ангел Кънчев и Патриарха - паметник от едно друго време със свежо ново лице, защото София е голяма, но светът е малък. И така, хора и улици, град като град, и ние в него и той в нас. На кръстопът между селото и града, традициите и новото. Обградени от програмисти, със стрък морков в лявата ръка и мишка в дясната. До колене в кал, с пот на чело и загледани в хоризонта. А тази неделя след 4, насред лято, на въпросния ъгъл, под гореспоменатата кабинка, под небето, с количка свежи зеленчуци с дъх на село и дишащи със София. Ела да вдишаш нейния аромат.