Блог

Моравско село, един любовен роман

14.05.2013

Моравско село е един любовен роман, който всъщност започва с поляна обрасла с магарешки бодили и камънаци. Гледката, обаче, омайва душите и открадва сърцата на сегашните собственици. Мястото никога  не е било проектирано като хотел, с големи инвестиции, еднакви мебели и някакъв предварително измислен план. Хората идват случайно, усещат това, което всеки с очи за красивото усеща... Искат обаче да хапнат, да си починат... Просто да са там.

MoravaТака, от истинска необходимост, се  появява  първо механата, а после изникват 3 от 4-те къщи. После и последната.

Изведнъж от уста на уста, се разнася мълвата и започват да идват гости.

Приятно им е.

Намират себе си, свързват се с природата по някакъв начин. 

През 2007 година идват от “Ню Йорк Таймс” и дават една много добра оценка за хотела - шесто място в света, в класация за био-хотели.

За пръв път собствениците  се замислят за тяхното място в бранша и разбират, че труда им се цени. Много хора откровено се присмиват за „био-то“: „И какво, гостите крави ли ще доят?“  Здравка Смиленова, обаче, вече знае...

horse

 

Да, ще има хора, които ще искат да се трудят и да участват в работата на фермата и това ще е почивка за тях.

Като говорим за труд, той винаги е бил много и доста тежък, никога  дните  не са стигали, винаги е имало куп неизпълнени задачи, много мечти, за които не остава  време, много данъци, такси; таксички, стикерчета, разрешителни, много въпросителни, много проблеми и решения.

Изтръгнати са всички тръни, преместени са всички камъни и на тяхно място са засадени красиви цветя и дървета.

Изкопано е язовирче за риба. Подаряват крава и кокошки, понеже няма кой да ги гледа. Един човек иска да си остави кошерите в двора и  се заформя едно малко стопанство.

duckФермата стартира, отново без някакъв сериозен замисъл, просто си го иска, земята е сертифицирана, садят се най-различни неща, отглеждат се заленчуци и плодове в малки количества, с ръчен труд и поливане, без препарати и химия.

Работата нараства ден след  ден, появяват се още една крава, конче, патици, зайчета.

Гостите, чули за прекрасното място, искат още и още - критерият, на който трябва да отговаряш, винаги е по-висок от колкото можеш да скочиш. Като кон с морков пред очите - никога не може да го стигне.

Много хора идват да работят и си отиват, кой направил някоя беля, кой откраднал нещо или уморил някое животно - няма как, животът не бива да спира. Темпото е доста сериозно и малко са тези, които успяват.

strawberryАз ли? Аз дойдох в Моравско село през 2010 г., навръщане от ски в Добринище. Едни приятели казаха, че е много хубаво, и че готвят чудесно. Седнахме на маса до вратата в механата, поръчахме си цялото меню и всичко беше много вкусно.

Мернах едно момче на бара, което правеше много хубаво кафе, а това мен винаги ме е впечатлявало. Тук ядох първата си зеленчукова крем супа и оттогава много я обичам...

И после си тръгнахме.

Друго не помня, освен зелената визитка, която си взех, и че после обяснявах на всички колеги в университета колко е готино там и как трябва да отидем за 8 декември. Бях впечатлена от нещо толкова истинско. 2012 г. учех за държавен изпит по икономика. Дадоха рекламни спотчета за предаването „Фермер търси жена“. НЕ! Не съм участвала и не бих. Просто съм ужасно срамежлива.

Moravsko_seloНо когато споменаха за био хотела и се сетих, че са ми приятели във “фейсбук” и кой, кой ли отговаря за техния профил. Сигурно е Свилен... :)  Уж, го разпитвах, кое момиче ще си избере от предаването, ама не съвсем :) Последваха три месеца на разговори. После няколко срещи. После затворих току-що отворената галерия за картини, книги и бижута във Велико Търново – моя сбъдната мечта. Безапелационно  се присадих в Моравско село.

Беше пролет и много красиво.

Птички, кончета, планината с цялото ѝ нечовешко величие. Аз си мечтаех как ще пия кафе на терасата на някоя от къщите и ще чета книга облегната удобно на някое диванче...

Но после дойде друго.

Желанието не да консумирам, а да работя, да допринасям и да споделям радостта на това място с хората.

P1080969Април 2013

Работила съм в Моравско село като сервитьорка, като камериерка, като рецепционист, като готвач, като фермер, като човешки ресурси, като аниматор на 30 деца, като организатор на сватби, като рекламен агент, интериорен дизайнер и както всички останали тук работят - като ЛУДА.

При всяко едно от тези неща съм казвала: „О, не...това няма как да стане.”

А забравих, и като мандраджийка :) ,  в смисъл – кашкавал и кисело мляко правя докато си пия първото кафе за деня.

Сама си го правя (кафето) - Свилен има други задачи.

 Изводи:

  • Дните са много кратки.
  • Има някои дни, когато е много трудно и трябва да стискаш зъби.
  • Има някои дни, когато си ужасно щастлив без да има причина.
  • Всеки ден те учи на много.
  • Човек трябва да се труди. И физически и умствено. Трудът гради човека.
  • Винаги има хора, които да те натъжат с лошото си отношение и хора, които са толкова прекрасни, че ти се иска никога повече да не си позволиш дори и една лоша мисъл.
  • Държавата хич не я интересува твоето желание да се бориш и да работиш извън нейните системи, какво остава да те подкрепи. Това не трябва да го очакваш.

cherryДнес: Хотела работи и никога не е спирал – чакаме много гости за празниците. И после лятото имаме 3-4 сватби и множество резервации на чудесни, добрички хора, които искат просто секунда спокойствие и почивка.  Имаме си теленце Мартина, което обичам да чеша зад ушите, и прасенце Клавдия, купихме си конче Етна, което е като вулкан :) . Направихме си хубава люлка за детската площадка и хамакът, подарен от Фармхопърите, вече е разположен в детския кът - да ни напомня за хубавото. И да се люшкат хората, да се радват - малко й трябва на човешката душа да се зарадва. Тя си е дете. Срещнах много хора – от всеки научих по една истина.

Има три парника пълни с вкусни зеленчуци, садим разни неща всеки ден, плодовите дръвчета цъфтят, спанакът ни е много вкусен, капковото напояване вече ще ни щади времето и силите.

След 7 години в планината на 1100 метра си сложихме изолация на механата - досега топлехме гостите само с усмивки. Имаме много работа, а тя нас си чака. Ще си направим зала за конференции, чайна с книги и меки възглавници по пода, ще си оправим и пътя към хотела - ще съберем акъл, чакъл  и пари, но няма да мрънкаме на общината. Всеки сам трябва да се бори - така е било, така и ще бъде. Никой никому не е длъжен. Ако държавата е бедна, ние трябва да работим, за да й помогнем.

Елате ни на гости!

vegetablesТук е прекрасно, защото има място за вас. Не е клетка, в която да сте затворени. Ето ги Рила и Пирин – една длан и сте там. Всичко останало са подробности и човешки дела. Моравско село е нашият  дом - създаден не от  човек, а от Бог, чрез хората – и пак за хората. И то ще бъде, понеже има кой да му дава любов. Ние и Вие. Това ни прави безкрайно щастливи.

Гостуващ автор: Александра Генчева