Блог

Пролетта е тук, омайна, разцъфнала и ароматна.

Или поне така се усеща в китната Розова долина, в сърцето на Средна гора - малкото чаровно градче Стрелча.

Влизаш в града и още в самото начало се усеща приказното ухание на майската роза. Градините са навсякъде - зелени и розови поля, сръчно и грижливо отглеждани от ръцете на местните фермери - това е малка част от картината на месец май.

От ранни зори, още преди слънцето да се е показало, фермерите и техните помощници са запретнали ръкави и подхванали кошниците, за да оберат цъфналите гюлове - кипи живот и ентусиазъм.

Интересно е, че розовите храсти, символи на България, носят наименованието - гюл (турското име на розата).

В района на Казанлъшко - Карловата котловина още от столетия назад розовото масло е било мярка сравнявана със златото.

Традиции и обичаи са основани именно на това нежно цвете, чиито бодли драскат ръцете на трудолюбивите земеделци.

А историята говори, че първите данни за розови насаждения на Балканския полуостров са от XVII век, като розите са били отглеждани в областите около гр. Одрин.

На територията на днешна България първите документални сведения за розови насаждения са от 1712 г. в землището на с. Войнягово, Карловско.

Със сигурност се знае, че в средата на XIX век започва да се споменава и Розовата долина — общо наименование на подбалканските котловини в района между Казанлък, Карлово и Стрелча.

По размери Розовата долина е една от най-големите розови градини в света, а качеството на произвежданото розово масло от местния сорт Казанлъшка роза (потомък на известната дамаска роза) е ненадминато в много отношения.

Днес розовите насаждения за жалост все повече намаляват, ниската изкупна цена и малкото работна ръка, отказват фермерите да отглеждат повече цветове.

Средно от 3 декара насаждения се произвежда 1 литър розово масло. То е основна съставка на всички съвременни козметични продукти, парфюми и шампоани.

Най-известните френски марки определят основния пазар на българското розово масло.

И както е известно от Алековия Бай Ганьо „по-скъпо от нашите мускалчета по Европата няма“.

А приказната и ароматна сутрин, започваща с розобер и слънчеви лъчи не може да се сравни с нищо друго. Сладката обедна умора, утолена под лозята пред къщите и щастливите лица на красивите розоберачки, грейнали от усмивки заради свършената работа, запълва пролетния пейзаж в Розовата долина.

Гостуващ автор: Нона Кацарова