БънарЧе

Историята на БънарЧе
От една случка, често се случват различни неща. 
Всичко започна от преди мнооого години...
Купувам си аз, боб „Смилянка“ от кварталното магазинче. Малко по-късно, едвам разчитам надпис с дребен шрифт - внос от Пакистан. Разочаровах се. Почувствах се излъган. Тази вечер си останах с мечтата за-а... бобец, къкрещ в гърненце. Твърдо решен да се движа от положителни емоции, реших да търся български продукти.
Вече се роди думичката Българско.
Мой приятел, ми каза: „ако не можеш да си го представиш, то няма да се получи“. Започнах да си представям бабата, която гледа боб, дядото с пчелите… Представих си село, моето село от детството ми.
Аз съм селско чедо и винаги в мазето съм имал от зимнината на майка ми, често съм помагал за приготвянето й. Не съм си и помислял, че на някой може да му хрумне да слага химия и разни други “полезни“ неща в буркани, консерви и какво ли не...
Вече се роди думичката Натурално
Започнах да се срещам с различни хора, стана колоритно около мен. Бях твърдо решен да работя с български и натурални продукт и те да достигат да много хора, за да избегнат –боб „Смилянка“, внос от Пакистан.
И започнах да търся, да се боря, да прескачам препядствия… 
Така намерих технолога - в една малка мелница, целият в брашно, който ми каза: “Аз съм мелничар, не съм химик, не мога да правя магии, а и не искам никога да ги научавам.“ Той беше безкрайно искрен, искрен е и сега и така работим, вече няколко години. 
Друг ценен за мен, съотборник е технолога на малка фирма за масла и брашна от изцяло български продукти, приготвени по стари рецепти. Тези рецепти са валидни и до днес и вече чух: „Чувствам се щастлива, защото нещата започват да се случват“. Тук имам и аз своята малка заслуга - няколко хиляди километра с колелото, срещи, представяне на продуктите. В момента, в който тя сподели, че е щастлива – бях щастлив и аз.

По естествен път се роди и моята първа собствена марка „БънарЧе“, която има вече няколко смели, изцяло натурални, български играча. „БънарЧе“ носи онзи вкус от моето детство, на зимнините, които приготвях с майка ми. Вярвам и работя усърдно „БънарЧе“ да не е само зимнина, а редица от продукти, с онзи вкус на храната от моето детство.
„БънарЧе“ искам да се превърне в нарицателно и да поражда асоциации. Асоциации за традициите ни, затова, че сме българи, че имаме плодородна почва, за неподправения вкус, за истинските неща, за чистите продукти…
„БънарЧе“ искам да създаде отбор от съмишленици, които не си извиват ръцете за цени, а играят честно в една честна търговия, от която всеки е щастлив и получава доволно, в която усилията са възнаградени. От която всеки чувства, че труда му е уважаван и платен заслужено. Много ми се иска „БънарЧе“ да събере много правилни хора, за да се случи, както се казва… и постепенно “Количествените натрупвания, водят до качествени изменения.“ Вярвам, че може да се получи една верижна реакция, която е базирана на честност, искреност, откровеност и доверие. Пожелавам си да видя скоро една дълга верига, верига от щастливи хора.
Вече се роди думичката Революция.
Революция в определянето на качество, в създаването на ценност, в стимулите и поривите за успех.
Революция в преработката на човешките взаимоотношения.
Историята на „БънарЧе“ продължава...