Ягорида се нарича вторият завръз на лозата. Първият завръз е същинското грозде, което познаваме – добре оформени гроздови чепки, които узряват добре и могат да се превърнат в хубаво вино. Успоредно със същинския грозд или малко след него, расте ягоридата. Тя е дребно гроздче на върха на някои от лозовите клонки. Счита се за ненужен израстък. Ягоридата никога не успява да узрее, защото силата на лозата отива в основния грозд. Тя не се бере, защото има прекалено високи киселини, груби зелени танини и не става за вино. Обикновено се оставя на лозата за птиците.
Ягоридата също се нарича „гроздето на бедните“. Понякога лозарите хапват от сладко-киселите ягориди, за да се освежат, докато берат същинското грозде за висококачествено вино. Отрудените лозарите намират утеха в това, което винарите пренебрегват.
Да се прави вино от ягориди не е лесно – те са диви, с интензивни вкусове и аромати, с високи киселини и остри танини. Toва вино е символ на самосъхранението и изборите, които трябва да правим, за да запазим себе си и това, което обичаме. То е и символ на непобедимост, на несломимата жизнена сила и на нестихващо желание за живот.